Един от основните въпроси които разглеждаме, когато започваме нашето съвместно партньорство, са разходите по осигуряването на собственика/собствениците, които са и едновременно управители в дружеството. При стартиращ бизнес проект в стремеж за оптимизация на разходите първоначално, това е една от основните теми. На първо място следва да отбележим, че този разход има задължителен характер, в случай, че собствениците/управителите не се осигуряват на друго основание, и с известна условност, че не се касае за трето наето лице в качеството му на управител, и не е чуждестранно физическо лице. Собственик/управител е задължен да се осигурява задължително по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО), и по реда на Закона за здравно осигуряване(ЗЗО). В този случай, трябва да се изхожда от парадигмата заложена в основите на общественото осигуряване, че освен задължения за плащане на осигурителни вноски, т.е. генериране на разходи за осигуреното лице, в даден момент, при настъпване на определени условия и/или събития то, лицето става потребител на социална услуга, и като на такъв тези разходи започват да му се връщат/възстановяват. За разлика от платените данъци, които не е предвидено да се възстановяват персонално, при осигурителните плащания има известна персонализация и потребяване на блага от тази персонализация в един бъдещ момент. Тези блага зависят от размера на осигурителната база, а от там и на размера на отчисленията, а като цяло на размера на сумите които ще потребявате периодично в бъдеще. Доколкото законодателят предвижда покриване на пълен обем осигурителни рискове за наетите лица по трудови правоотношения, то той допуска възможности за избор при лицата собственици/управители. Всеки вариант има плюсове и минуси при неговото приемане в зависимост от набелязаните цели. Основните варианти са три: