Един от основните въпроси които разглеждаме, когато започваме нашето съвместно партньорство, са разходите по осигуряването на собственика/собствениците, които са и едновременно управители в дружеството. При стартиращ бизнес проект в стремеж за оптимизация на разходите първоначално, това е една от основните теми. На първо място следва да отбележим, че този разход има задължителен характер, в случай, че собствениците/управителите не се осигуряват на друго основание, и с известна условност, че не се касае за трето наето лице в качеството му на управител, и не е чуждестранно физическо лице. Собственик/управител е задължен да се осигурява задължително по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО), и по реда на Закона за здравно осигуряване(ЗЗО). В този случай, трябва да се изхожда от парадигмата заложена в основите на общественото осигуряване, че освен задължения за плащане на осигурителни вноски, т.е. генериране на разходи за осигуреното лице, в даден момент, при настъпване на определени условия и/или събития то, лицето става потребител на социална услуга, и като на такъв тези разходи започват да му се връщат/възстановяват. За разлика от платените данъци, които не е предвидено да се възстановяват персонално, при осигурителните плащания има известна персонализация и потребяване на блага от тази персонализация в един бъдещ момент. Тези блага зависят от размера на осигурителната база, а от там и на размера на отчисленията, а като цяло на размера на сумите които ще потребявате периодично в бъдеще.  Доколкото законодателят предвижда покриване на пълен обем осигурителни рискове за наетите лица по трудови правоотношения, то той допуска възможности за избор при лицата собственици/управители. Всеки вариант има плюсове и минуси при неговото приемане в зависимост от набелязаните цели. Основните варианти са три:

Ø  Самоосигуряващо се лице (СОЛ) – Най-често предпочитаният вариант. Дава възможност да оптимизира разходите по отчисленията за фондовете на Държавното обществено осигуряване, чрез избор на покрити рискове. До колкото обаче диапазона на избор се свежда до 3,5% от базата избрана за изчисляване, която има и минималноизискуем размер предвиден законодателно, в повечето случай се предпочита, а и ви препоръчваме да изберете осигуряване в пълен размер, дори и това да става на минимален осигурителен доход. До колкото тези отчисления представляват авансова вноска, подлежат на изменение в диапазона предвиден за минимален и максимален осигурителен доход, което позволява известна оптимизация при прилагането му. В определени случай обаче, това може да се превърне в минус, защото принципно, авансовите вноски не подлежат на възстановяване. Друг минус е, кой носи отговорността за невнесените вноски? А това персонално е самоосигуряващото се лице. Плюс при този подход се явява възможността за временно спиране на осигурителните вноски, в случай, че правният субект не функционира, т.е. осигурителни вноски са дължими само докато стопанския субект действително извършва икономическа дейност.   

Ø  Договор за управление и контрол (ДУК) – това е другия често използван вариант за правоотношения. С този договор се възлага постигането на един определен резултат, т.е. говорейки за договор за управление и контрол визираме договор на гражданското право, с който се уреждат отношенията между два равнопоставени гражданскоправни субекта, а не трудов договор, при който Работникът/ Служителят се задължава да предоставя работната си сила на Работодателя. От гледна точка на разходите за осигурителни вноски, ДУК е приравнен на трудов договор, само и единствено за целите на данъчното и осигурително право. Все пак обаче, това не е трудов договор, поради което не се попълва трудова книжка на управителя, сключил с дружеството- принципал ДУК, а времето по ДУК не се зачита за трудов стаж. На следващо място следва да се отбележи, че лицата, на които се възлага управлението и контрола на търговските дружества, нямат право на платен годишен отпуск, полагащ се на Работниците/ Служителите по трудовите договори, както и няма право на различните видове обезщетения, дължими от Работодателя, предвидени и уредени в Кодекса на труда. Като плюс може да се посочи, отонсителната възможност за оптимизиране на разходите, чрез договаряне размера на възнаграждение, върху който се правят осигурителните вноски. Тази положителна страна обаче, губи своята привлекателност до някъде, поради определени изисквания за минимален осигурителен доход, върху който да се извършват изчисленията. Това от своя страна води до едни по високи постоянни разходи в полето на извършваните вноски. Осигурителната база се доближава до двойния  размер на минималната работна заплата.

Ø  Трудов договор – Най-малко използваната възможност за осигуряване на съдружник/управител. Не се използва, поради високите фиксирани минималноосигурителни прагове на управителите законодателно. Разхода за осигурителни вноски е постоянна величина и ангажира голям планов финансов ресурс. Този тип договори не се допуска в практиката, при организационна форма която е еднолична (ЕООД) и/или персонална. Въпреки, че няма изрично законодателно ограничение, съгласно едно становище издадено от Министерство на труда и социалната политика, и налагано от органите осъществяващи контрол, такъв тип договори избягват да се сключват, защото предполагат съдебни производства по доказване на права. Положителната страна управителя/съдружник да е в трудови правоотношения с дружеството, се явява отговорността на същото за сроковете, размера и внасянето на осигурителните вноски. При определени условия, за оптимизиране на данъчни задължения, трудовото правоотношение е препоръчително.

 В случай, че имате въпроси, изпитвате затруднения при избора или имате нужда от анализ на Вашият казус, моля  не се колебайте да се свържете с нас незабавно.