Избора на правна форма е от съществено значение за водене на бизнес. От правната форма до голяма степен зависи най-вече данъчното облагане. Също така правната форма е от значение при привличане на средства, когато това е необходимо за реализиране на вашия бизнес план. От правната форма зависят и съответните разходи при създаване, и администриране на вашето предприятие. Не на последно място, от правната форма зависи степента на отговорност за поетите задължения и чие имущество ги покрива. Българското търговско законодателство е предвидило следните правни форми за осъществяване на стопанска дейност:
Ø Едноличен търговец;
Ø Събирателно дружество;
Ø Командитно дружество;
Ø Дружество с ограничена отговорност;
Ø Акционерно дружество;
Ø Командитно дружество с акции;
В правния мир съществуват и търговски обединения, като предвидените от закона форми са:
Ø Консорциум;
Ø Холдинг;
От 2007 г. при присъединяването на България към Европейския съюз търговското законодателство допуска, на основание Регламент (ЕИО) № 2137/85 образуване и регистрация на
Ø Европейско обединение по икономически интереси
А възоснова на Регламент (ЕО) № 2157/2001 в Търговският закон е предвидена възможността за създаване на един рядко срещан в практиката икономически субект, наречен
Ø Европейско дружество
Правни форми в България възникващи на основание на специални закони:
Ø Дружество по ЗЗД (ДЗЗД)
Ø Кооперация
В избора на правна форма за водене на стопанска дейност следва да се прави анализ на предимствата и недостатъците, които тя има. Анализа следва да бъде широкоспектърен, тъй-като това ще спести редица разходи. Както посочихме в по-горната секция, трябва да планирате своята бъдеща организация на бизнеса си. Най-вече да имаме поглед върху бъдещите приходи, и относително постоянните разходи. Също така следва да сте запознати с приложимите данъчни ставки при реализирана печалба. В тази секция ще ви запознаем с основните предимства и недостатъци според нас, на правните форми за водене на бизнес използвайки опростения метод на SWOT-анализът
ü Едноличен търговец (ЕТ) – в миналото една от най-разпространените и използвани правни форми. Предпочитана заради ниските разноски по учредяване, липсата на законово изискване за капитал подлежащ на задължителна регистрация, опростена форма на данъчно облагане и счетоводна отчетност за нерегистрираните субекти по ЗДДС. Опростена форма за трансфер на собствено имущество в патримониума на ЕТ и неговото използване в стопанската дейност. Липса на законово определени вътрешни фактори които могат да влияят на взимането на решения. От друга страна, отрицателно влияние за избор на тази правна форма, основно оказва неограничената отговорност за задълженията на търговеца, което означава, че той е отговорен с цялото си лично движимо и недвижимо имущество пред кредиторите си. Този недостатък на правната форма, е съпътстван и със законодателни изисквания за годишно изравняване на социалните и здравни осигуровки на база счетоводна печалба, която се явява облагаем доход за лицето собственик на ЕТ. Също така, достигането на праг от 50 000,00 лева за задължителна регистрация по ЗДДС, допълнително натоварва с риск тази правна форма, поради възможни недобросъвестни контрагенти, които могат да формират едно не-малко данъчно задължение на търговеца към държавата. След законово регламентирано през 2009 г., намаляване на задължителния регистрационен капитал от 5000,00 на 2,00 лева на някой капиталови дружества, ЕТ губи все повече предпочитанията за неговото използване като форма за бизнес. Едноличният търговец, като правна форма, е препоръчителен за занаятчии и приравнени към тях дейности и услуги, изрично описани в ЗМДТ в частта патентен данък, и то при условие, че очакваните приходи няма да надхвърлят задължителния праг за регистрация по ЗДДС. Тази форма е подходяща за относително постоянни и невисоки приходи за дейности извършвани основно от един собственик, и едно или най-много две наети лица;
ü Събирателно дружество (СД) - образувание на две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма при солидарна и неограничена отговорност на съдружниците. Учредяването на събирателно дружество изисква сключване на дружествен договор, като учредителите трябва да бъдат най-малко 2 дееспособни лица – физически или юридически (могат да бъдат и капиталови дружества). Най-често в практиката се срещат физически лица като съдружници, но поради неограничената им, и солидарна отговорност за задълженията на дружеството тази форма се избягва. Съдружниците отговарят за задълженията на дружеството не само от момента от когато са станали съдружници, но и за старите задължения генерирани от него. Също така заради изискване на сключен договор при неговото възникване, се очертават вътрешни фактори, които могат да повлияят при взимането на решения. Често срещани са заложени предпазни клаузи при взимането на решения, които затрудняват оперативната работа. От данъчна и счетоводна гледна точка, СД е приравнено на капиталово дружество, което приравняване поставя по-високи изисквания по отношение на счетоводната отчетност. Има относително по високи разходи за регистрация спрямо ЕТ, но липсва изискване за регистриран капитал. След 2009 г. дeлът на регистрирани СД е спаднал драстично. Спадът в избора на тази форма, отново, е продиктуван от неограничената отговорност на съдружниците;
ü Командитно дружество (КД) – в сравнение със СД, в това дружество един или няколко съучередители носят солидарна и неограничена отговорност за задълженията на дружеството, а останалите – само в размера на договорената вноска в началния капитал. Отговорните съучередители управляват дружеството и го представляват. Съучередителите с ограничена отговорност нямат право да управляват предприятието и на блокиране на решения, приети от съучередителите с неограничена отговорност. Името на командитното дружество се състои от името на поне един от неограничено отговорните съдружници и обозначението “командитно дружество” (“КД”). Във всичко останало КД се препокрива като възможности със СД. Като предимства могат да се посочат за ограничено отговорните съдружници, че отговарят за задълженията на дружеството само до размера на предвидената вноска. За неограничено отговорните съдружници предимство е, че ограничено отговорните съдружници предоставят капитал за дейността на дружеството, без да участват в управлението му. Законодателството, което регламентира възникването на КД, не изисква задължителен минимален капитал за учредяване на дружеството. Разпределението на печалбата, респективно покриване на загубата става консесуално, и това се регламентира в акта за възникване. Ограничено отговорния съдружник не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби.
ü Дружество с ограничена отговорност (Е/ООД) – Това е най-често използваната форма в България за водене на бизнес. Тя е силно предпочитана поради редица обстоятелства. На първо място разбира се, е ограничената отговорност на съдружниците, до размера на капитала за натрупаните от дружеството задължения. Притежава възможност за бързо и относително евтино привличане на капитал, чрез продажба на нови дялове, увеличение на стойност на дялове. Законодателно регламентирано разпределение на печалбата – пропорционално на дяловете. Възможности за допълнително финансиране на дейността без това да дава отражение на разпределението в собствеността на капитала. Минимално ниво на изискуем капитал – само 2,00 / два лева /. Задължително водене на двустранна счетоводна отчетност. Възможност за оторизация на повече от едно лице да представлява и управлява дружеството. Възникването е регламентирано в специализиран нормативен акт – Търговски закон. Взаимоотношенията между съдружниците се регулират предварително при неговото възникване, чрез дружествен договор. Същия регламентира отговорностите по управлението, избора на представляващ и/или представляващи. Дружественият договор може да регламентира процеса по взимане на решения от съдружниците, срока на съществуване ако такъв е предвиден, както и разпределението на загубите и дяловете при ликвидация. Дава възможност за избор при вида на осигуряването на съдружниците. Сравнително лесно трансфериране на дялове, както и възможност за тяхното залагане при необходимост от обезпечаване при кредитиране. В случай, че капитала е собственост само на едно лице, задължително изискване на закона е това да бъде посочвано при изписване на правната форма – ЕООД (Еднолично Дружество с Ограничена Отговорност). При тази форма на капиталово разпределение на дружествените дялове обаче, има известни ограничения, относно възможността за избор на осигурителна практика. Във всички останали показатели, ЕООД е равнопоставено с ООД, като се подчинява на същите норми, права и задължителни условия предвидени от законодателя;
ü Акционерно дружество (Е/АД) – От тук започва тежката артилерия на правната форма избрана за водене на бизнес дела. Тази правна форма се е наложила, когато бизнес проекта за които се създава, изисква събирането на голям финансов ресурс. АД е дружество, в което дружествения капитал е разделен на акции и което отговаря пред кредиторите с имуществото си. От това законово определение се налагат следните съществени признаци на АД:
Ø а/ то е вид търговско дружество;
Ø б/дружествения капитал е разделен на акции. Без значение са индивидуалните качества на лицата, които влагат парични средства или правят непарични вноски срещу акциите – типично дружество на капитала;
Ø в/ ЮЛ – отговаря на кредиторите с имуществото си.
Законодателят е предвидил минимален учредителен/уставен капитал от 50 000.00 лв. / петдесет хил. лева / при неговото възникване. Набирането му може да се извърши по два начина:
Ø Чрез подписка – За учредяване на дружеството по тази система учредителите изготвят и обнародват подписано от тях предложение за набиране на капитал на дружеството. Желаещите да се присъединят, инвестирайки в бизнес проекта, следва да извършат определени процедури, за да се включат в него. Обикновено нова е един по продължителен във времето процес, като тази система се прилага за набиране на капитал значително по-голям от минимално предвиденият по закон.
Ø Без подписка – Акциите се записват на учредителното събрание. Тази система се прилага най-често в практиката, тя е сравнително ниско разходна от административна гледна точка при учредяването.
Законодателят предвижда две системи на управление на този стопански субект. Висш орган на управление и при двете системи е Общото събрание на акционерите (ОС) с право на глас. Като системите за управление са следните:
Ø Едностепенна система – предвижда съвет на директорите, който се състои от 3 до 9 члена. Управлението (не представителството) може да бъде възложено на някои от членовете на СД – т.нар изпълнителни членове (изпълнителен директор)
Ø Двустепенната система – предвижда управителен и надзорен съвет. Управлението се осъществява от УС, който се контролира от НС. Плюсовете на тази система са, че УС може да се сменя по всяко време от НС, без да е нужно решение на ОС. Недостатъците са, че това е по-скъпо, а и самият плюс в определени хипотези може да се превърне в недостатък. Едно лице не може едновременно да е член на УС и НС. Членовете на УС се избират от НС и могат да се сменят от него по всяко време, като НС определя и възнаграждението им. Минимален и максимален брой на членовете на УС – от 3 до 9 лица. Управлението (не представителството) може да бъде възложено на някои от членовете на УС – т.нар изпълнителни членове (изпълнителен директор). Наличието на мандатност предвидена в закона, като максимален срок, (до 3 години за УС и до 5 годни за НС). Срокът на мандата обаче, няма особено практическо значение, защото всеки член на съвет може да бъде преизбиран, а и членовете може да се освобождават по всяко време. Законът не казва какво става ако изтече 5 годишния срок и не се изберат нови членове – нищо, съветът ще продължи да действа в стария си състав, защото членовете са вписани в търговския регистър, а и няма предвидени санкции в закона. Слабите страни в мандатността произхождат от законодателни предпоставки за тежки и продължителни съдебни процеси, при опити за рейдърски захвати на управленските структури, а от там и на собствеността на активите. При избор на двустепенна система освен целите които се поставят при нейното избиране, трябва да се държи сметка и за разхода по издръжката и, съотнесена към ползата от нейното съществуване.
ü Акционерно дружество със специална инвестиционна цел. (АДСИЦ) – Вариация на акционерно дружество, изискващо разрешителен режим при своето учредяване. За да може едно дружество да се класифицира като АДСИЦ и да получи преимуществата на "специална единица", освободена от данъци на корпоративно ниво, и/или други привилегии, то тя трябва да посрещне следните изисквания: Структура на акционерно дружество, получаване на лиценз за извършване на дейност като АДСИЦ от Комисията по Финансов Надзор. Учредители могат да бъдат не повече от 50 лица. Минимум 30% от капитала на АДСИЦ при учредяването, трябва да бъде записан от институционални инвеститори и др.
ü Командитно дружество с акции (КДА) – Това е много особена правна форма, заимствана от немското търговско право. Тази стопанска единица е хибридна форма между персонално и капиталово търговско дружество. Законът изрично казва, че за неуредените случаи се прилага режима за АД с едностепенна система на управление. Независимо, че в КДА има 2 вида съдружници, то е капиталово дружество и стои много по-близо до АД отколкото до КД. Особеното при ограничено отговорните съдружници е, че те са акционери и законът изисква при учредяването на КДА да участват най-малко трима акционери. Неограничено отговорните съдружници могат да притежават акции, но участват в ОС само със съвещателен глас. Изключително минимално използвана в икономическият живот в България, поради риска от пълна имуществена отговорност от персоналните учредители. Трудно се осъществява пълен трансфер на собственост. Използва се за набиране на капитали, когато неограничено отговорните съдружници са носители на особени, редки права основно от технологично естество, които са от съществено значение в икономическият живот. Положителното в тази форма от страна на ограничено отговорните съдружници (акционери), е че могат да участват в управлението и „изкъсо“ да следят своята инвестиция (своего рода заем), но с участие при положителен финансов резултат в неговото разпределение.
ü Консорциум - договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност. Забележете става въпрос за обединение на търговци. Тоест учредители на консорциума следва да са регистрирани по Търговският закон. Консорциумът представлява хоризонтално обединение. За него се прилагат правилата за гражданско дружество или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът. Правилата за гражданско дружество са регламентирани в ЗЗД и съобразно тези правила гражданското дружество не е персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов правен субект. То не е юридическо лице, не е обособено като корпоративна структура с отделен патримониум на имущество и органи, а носител на правата и задълженията са самите съдружници. По тази причина не се и регистрира в Търговския регистър. Консорциумите намират приложение като обединения за покриване на критерии при участие в обществени поръчки, където е възможно да има завишени изисквания породени от техническа сложност и мащабност на поръчката. За данъчни цели обаче, консорциумът се третира като капиталово дружество. За неговото идентифициране се извършва регистрация по реда на неперсонифицираните дружества в Регистър БУЛСТАТ.
ü Холдинг – Акционерно дружество (АД) или дружество с ограничена отговорност (ООД), което има за цел под каквато и да било форма да участва в други дружества или в тяхното управление, като същевременно може да извършва собствена производствена или стопанска дейност. Холдингът задължително трябва да участва най-малко с 25% от капитала си в дружества, и то внесен пряко в тях. Дружеството, в което холдингът участва с капитала си, се нарича дъщерно. Представлява вертикално обединение на юридически лица в организационна структура наречена икономическа група, с цел постигане на по добри финансови резултати и улеснено финансиране на различни дейности. В зависимост от целта с която се създава холдингът може да бъде чисто финансов – участие в други дружества, има се в предвид не всякакво участие, а такова, което дава контрол, и възможност за управление, и холдинг които осъществява и друга търговска дейност. Холдингът от финансов тип не може да придобива имоти, допустимо е да придобие имот само за неговото административно обслужване. Също така при холдинга съществуват ограничения относно придобиване на лицензии, марки, патенти на промишлен дизайн и др., които не са предназначени за използване в контролираните от него дружества.
ü Европейско обединение по икономически интереси (EОИИ)(EEIG) – Видно и от наименованието това е обединение имащо собствена правоспособност, предлага възможност за сътрудничество на дружество от една държава членка в рамките на съвместно предприятие с дружества или физически лица в други държави членки, като печалбите се разпределят между участниците. ЕОИИ не може да се търгува публично. Илюстративно може да се определи като ДЗЗД от трансграничен тип в рамките на Европейския съюз, например, с цел да се улесни или развие икономическата дейност на неговите членове, но не и да се реализира печалба за самото него. Виж ДЗЗД
ü Европейско дружество - е вид публично акционерно дружество, което ви дава възможност да осъществявате стопанска дейност в различни европейски държави въз основа на единен набор от правила. Минималното изискване за регистриран капитал е 120 000.00 / сто и двадесет хиляди / евро. Учредяването на европейско дружество води до следните няколко предимства: По-лесно извършване на стопанска дейност в повече от една страна от ЕС — можете да реорганизирате дейностите си в рамките на единна европейска търговска марка и да управлявате своята стопанска дейност без да създавате мрежа от дъщерни предприятия. По-голяма мобилност на единния пазар. Можете например да прехвърлите вашето седалище в друга страна от ЕС без да се налага да закривате дружеството в страната по първоначална регистрация. Установена рамка за участието на персонала, който работи в повече от една страна, в управлението на вашето предприятие. Съотнесено към българското законодателство това предполага персонал повече от 50 наети лица. Ако притежавате европейско дружество, можете да създадете едно или повече дъщерни дружества, които също са европейски дружества. Водещо при избор на такъв тип дружество е планирана трансгранична дейност в рамките на европейското икономическо пространство. Предполага управлението на големи по обем дейности и капитали. Към настоящия момент не е много разпространено като форма за бизнес на територията на България, въпреки че има редица предимства.
ü Дружество по закона за задълженията и договорите - неперсонифицирано гражданско дружество, създадено с договор между 2 или повече лица за обединяване на своята дейност и постигане на обща цел, т.е. за извършване на съвместна дейност. Този тип неперсонифицирани дружества се регламентира от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Формата на неперсонифицираното дружество има специфичен статут, различаващ се от правния статут на юридическите лица, но по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията и обжалването на данъчните актове то се приравнява към юридическите лица. Подобно на търговските дружества, съдружниците в ДЗЗД могат да договарят и правят имуществени и парични вноски за постигане на съвместната си цел. Вноските са обща собственост на съдружниците, включително и вложените в стопанската дейност вещи и стоки, в качеството им на услуги, материали, гориво, суровини. Всичко, което е придобито от дружеството става обща собственост на съдружниците. Всеки съдружник има право да иска и да получи своя дял от общата собственост на дружеството, но само при излизане от него или при прекратяване на дружеството. Печалбите и съответно загубите на гражданското дружество се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, ако в договора не е уговорено друго.
Кооперация – е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Видно от законовото определение, освен чисто търговските функции, кооперациите имат и социално предназначение за удоволетворяване нуждите на своите членове. Кооперацията е юридическо лице. В този смисъл по реда на специален закон е предвиден регистрационен режим извън Търговския закон, но подлежи на вписване в Търговския регистър. В България кооперативното движение, има създадени дългогодишни традиции водещи началото си от XX век. Основната разлика между капиталовите дружества и кооперацията е липсата на изискуем регистриран капитал, нещо повече той е променлив. Също така има променлив членски състав. Идеята е, че кооперацията има много членове – едни заявяват участие, други се прекратяват взаимоотношения поради някаква причина и т.н. Членовете на кооперацията не се вписват никъде в нормативно определен публичен регистър. От гледна точка на членствения състав и във връзка с изискването за взаимопомощ, членове на кооперацията могат да са само физически лица. По отношение на отговорността към трети лица - отговорността на членовете на кооперацията е до дяловите им вноски, а над дяловите им вноски, когато такава отговорност е предвидена в устава. В зората на демократичните промени, кооперациите имаха разцвет, по настоящем, относителното им тегло като участие в стопанския живот и избрана форма за водене на бизнес е силно намаляла. Такъв вид сдружения се използват основно в земеделието, и при дейности на определени социални групи нуждаещи се от специфични потребности, във вид на трудово-производствени кооперации.